Първи ден в детската градина

Първи ден в детската градина

 

За кого е по-страшен този първи ден? За детето или за мама?

Тази интересна статия е написана от една възпитателка в детска градина.

Прочетете я, наистина си заслужава! Поднесена е с усмивка и съдържа много полезна информация за този преломен момент от израстването на вашето мъниче, а именно моментът, в който детето се откъсва от полата на мама и става малко или много по-самостоятелно 🙂

Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

Кой тръгва с по-свито сърце за детската – мама, татко или детето??? Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед. Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и…най-после…

Време е да отидете и да си приберете детето от „онова непознато и за вас място“… Как ли е милото? Какво е правило цял ден без мама? Какви ли не мисли ще ви минат през главата.

В момента в който се озовете пред детската, може да усетите как сърцето ви прескача :))) В момента в който видите детето си и всичко се забравя.

Е, най-после е в прегръдките ви. Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на „всичко“, гонени от гузна съвест, че сте „оставили“ детето си в градина? Мммм…. Вие решавате… Но не мисля, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи…

Втори ден… Трети… И колелото се завърта…

Разговори с детето.

Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са:

  • Днес караха ли ти се в детската?
  • Наказваха ли те?
  • Какво яде?
  • Спа ли?
  • Пи ли вода?

Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бих предложила един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

Може би въпроси като:

  • Похвалиха ли те днес в детската?
  • Играхте ли си с децата?
  • Гладен/гладна ли си?
  • Хареса ли ти яденето?
  • Запозна ли се с нови приятели?
  • С кои деца седя на една маса?
  • С кого си игра?
  • А храната вкусна ли беше? – ще ви дадат повече „достоверна“ информация.

Винаги може да се намери и някое „бъбриво врабченце“, което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

Нали знаете, че на Мечо всичко се казва…

Чудя се дали да засегна и следния въпрос… Лъжат ли децата? Аз бих отговорила без да се замислям: Да! А вие?

Случвало се е, дори и през годината, която мина, да си говорим с родителите и за това. На някои мнението категорично е „Моето дете не лъже. Аз най-добре си познавам детето.

Е, как тогава аз да го убедя, че не е така? В стремежа си да стане тяхната, децата „не знаят“, че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: „Пак ли не си ял?“ Тогава нищо няма да ти купя. Идва момент в който детето започва да казва: „Аз всичко си изядох„. Не беше така… Случай от миналата година.

Друго дете, за първи път естествено на градина, казваше, че било наказвано… само и само да си стои у дома.

Може би в прав текст би трябвало да го напиша… няма как по друг начин… Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца. Да, ще седне, но и аз сядам срещу него да си поговорим. Да разберем заедно къде е конфликта.

Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им предлагам да седнат на столчета, на маса, на килим – където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Не след дълго ме викат и ми казват причините, породили спора… Много често ме изумяват, като кажат „И двамата не бяхме прави„.

Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи вземам играчката и им казвам: След като тази играчка „не е слушала“ и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас. Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така…

Не мислете, че децата не усещат иронията и шегата. Напротив. Колкото са по-малки, толкова и реакциите им са по-спонтанни…“Виждаш ли сега? Никой няма да си играе с теб. Защо не слушаш?“

По-големите деца се усмихват хитровато и след малко идват и ме питат: „Хайде да я пуснем в играта. Няма да се караме повече за нея.“

Изрази, като „наказан“, „наказана“, „наказание“ аз поне не използвам, но децата идват в първа група знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери.

Първи ден в групата. Много балони – в занималнята, на верандата, навсякъде. Подредени кътове за игра. Така, както родителите и децата тръпнат в очакване да видят кого ще заварят, така и ние тръпнехме да видим кой ще дойде:)))

Имаше и рев, имаше и усмивки…От всичко по малко…Красиви, умни деца. Създадохме си наш ред, с наши правила… Да, децата може и да не разбират от „правила в групата“, но от „може“ и „не може“ разбират.“

Източник

Posted in Деца, Отглеждане and tagged .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *