Защо детето мълчи?

Взимате детето от детска градина и на път към къщи ви прави впечатление, че е по-мълчаливо от друг път

Питате го дали нещо по-различно се е случило през деня, а отговорът е машинален „добре съм, всичко е наред“. Отлично усещате, че детето не е откровено и нещо го мъчи. То обаче не ви дава възможност да му помогнете, като не споделя проблема си с вас. За преодоляването на тази често срещана трудност в общуването ще ви бъдат полезни съветите на детски психотерапевти.

Според специалистите мълчанието на детето най-често е инстинктивна реакция на самозащита, предизвикана от очакването за изживяване на болезнени чувства. То не иска да говори, когато е ядосано, когато се срамува или се страхува. В тези моменти смята, че говоренето само ще го накара да се чувства още по-зле. И вярва, че ако го оставите на мира, лошите преживявания ще си отидат. Психолозите предупреждават: много е важно да дадете необходимото време на детето. Не настоявайте да получите отговор точно на момента. Това в по-голяма степен важи при момчетата.

Често те се нуждаят от повече време, за да се отпуснат. Може да кажете например: „Разбирам, че не се чувстваш добре. Нека да поговорим за това утре и да видим дали можем да намерим решение.“

За да възпитате у детето желание да споделя с вас, трябва да проявявате жив интерес към неговите вълнения и занимания дори някои от тях да не ви допадат. Това стои в основата на здравите семейни отношения и е най-сигурният начин да ангажирате своя наследник в диалог. Освен интересите трябва да опознаете и неговите разочарования и недоволства. Психолозите споделят, че, когато детето е мрачно и необщително, те обикновено го питат защо е несправедлив според него живота, какви нечестни неща се случват. Повечето пъти това е началото на разговора. Специалистите съветват да употребявате изрази от рода „Знам, че си бил/а наистина разочарован/а, когато…“, „Разбирам, че си ядосан, защото чувстваш, че не е честно, когато…“ В тези моменти родителят не просто помага на детето да говори за своите чувства. Той му преподава и много важен урок -огорчението е неизбежна част от живота, но чувствата на гняв и несправедливост не траят вечно.

И в този случай личният пример е от съществено значение. Затова разказвайте случки от собствения си живот, особено когато сте преживявали моменти на тъга, безпокойство и разочарование. Така ще уверите детето, че разбирате как се чувства, защото вие също сте изпитвали тези емоции. Не забравяйте да посочите грешките си. Ако вие го направите, детето ви най-вероятно също ще се научи да открива и да признава своите.

Всяка вечер преди лягане отделяйте по 10-15 минути, за да поговорите. Ако ви каже, че няма нищо интересно за разказване, тогава вие споделете какво се е случило през деня ви, какво ви е затруднило или какво ви е разсмяло. След това по-питайте детето за нещо, което очаква с нетърпение. Постепенно то ще започне да обича тези разговори и да има към тях положителна нагласа. Психолозите твърдят, че когато родителите отделят време да слушат и да говорят с детето си, често се наблюдава незабавно подобрение в настроението и поведението му.

Ако се налага да критикувате, правете го внимателно. Започнете да коментирате ситуацията, като изтъкнете най-напред правилната реакция и след това споменете какво не е било наред.

Мерете си думите по адрес на други хора. Ако често сте осъдителни, вашето дете може да изпита безпокойство, че ще проявите остра критичност и към него. В случай че имате повтарящ се проблем, привлечете детето в решаването му. Попитайте го какви са неговите идеи за справяне. Може да кажете например: „Сутрин, когато е време за детска градина, все нещо ни кара да закъснеем. Какво според теб можем да направим по този въпрос?“ Повечето деца откликват с ентусиазъм, а родителите
обикновено са приятно изненадани от решенията, които им предлагат.

С течение на времето, проявявайки търпение и толерантност, ще помогнете на детето да разбере, че да говори за негативните чувства е нормално и полезно, въпреки че не винаги е лесно.

Posted in Деца, Отглеждане and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *