Забравени игри от детството ни – I част

От момента, в който станах майка, постоянно се връщам назад в годините и си припомням начина, по който ние имахме щастието да изживеем пълноценно най-хубавия период от живота си – детството.

Щастлива съм, че нашето поколение имаше невероятния късмет да расте в едно друго време – времето на спокойствието, игрите навън и свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите ни.

Израснали на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите ни, развихме въображението си в устрема си да измисляме всевъзможни забавления и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота.

За съжаление сега това не е възможно, времената са различни и дори и да искаме, не можем да пуснем децата си сами навън. Днес нашите момчета и момичета живеят в друго време, растат под постоянен надзор, прекарват много малко време на улицата и основно стоят пред малкия екран и компютъра.

Типичните за нашето детство игри отдавна са забравени и почти никой не е в състояние да си припомни правилата им, за да им вдъхне отново живот. Виждали ли сте скоро някой да играе на ластик, въже, ръбче, народна топка, стражари и апаши, кър, топчета? – Аз не съм. Единствената игра, която виждам и до днес, е дамата, тя явно все още не е загубила своето място. Но останалите са напълно непознати на децата ни.

Лично аз не смисля, че те са изгубили своя чар. Вярвам, че тези игри са неостаряващи и всяко дете би се радвало и забавлявало искрено с тях, просто трябва да запознаем дацата си с тези игри и те сами ще се запалят по тях.

Нека си припомним техните правили и ще дадем възможност да децата си да се докоснат до детството, което така силно ни вълнува и липсва точно заради тези прекрасни игри. Да не забравяме и положителния ефект, който  ще имат върху физическите, двигателните и кординационните способности на децата, сред които все повече се забелязват болести, напълно неестествени за тяхната възраст, като затлъстяване и диабет.

Знам колко е трудно да си ги припомним сами, след като е минало толкова време, самата аз не си ги спомнях напълно и прибягнах до „помощ от приятел“ – основно Wikipedia.

По-надолу ще откриете правилата на шест от любимите ми игри от детството.

1) ИГРА НА ЛАСТИК е детска игра, която се играеше предимно от момичета. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири, играят по двойки. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително правила. Казват се различни стихове, понякога във вид на песнички в такт с подскоците.

Има определени степени на височината на ластика. Първа степен е на нивото на глезените на двамата играча, втора – на прасците, трета – на нивото на коленете, четвърта – под дупето, пета – на талията, шеста – под мишците, седма – на врата, осма – зад и над ушите, девета – ластикът се държи с ръце върху главата, десета – ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце. Когато ръстът на играчите е различен, се нагажда според ръста на скачащия, т.е. степента на вдигнатост на ластика се определя по него. При грешка, дължаща се на мърдане от страна на държащите деца, следва повторение отначало.

При игра „Е-ма е-са-са са, е-са са о пи-пи-а“: начална позиция: странично на ластика; степен – от четвърта до десета; разстоянието между ластиците е минимул една педя; краката последователно преминават в такт с броеницата първо единия и после другия ластик и следва „завръщане“ към изходна позиция като може играчът да се завърти на 180° при „излизането“ от ластиците на четвъртия такт. До шеста позиция няма право да използва ръка, за седма и осма се уговаря дали може да се помага веднъж или два пъти, за девета и десета позиция се позволява помощ с ръка (т.е. с ръка се снижава нивото на ластика, за да може кракът да го прескочи по-лесно).

2)  СКАЧАНЕ НА ВЪЖЕ: Тук нещата са сравнително лесни като правила. Може да се играе по двойки и по единично. Децата скачат над въжето, което се върти ритмично от други две деца по предварително определени правила. Целта е скачащото дете да не се спъва във въжето и да направи колкото се може повече поредни и/или последователни подскока. Често с напредването на уменията на децата те започват да правят различен тип подскоци /на един крак, на два, на ръце, завъртвания и др./

Скачането на въже е изключително добър спорт, който доказано развива:

  • координацията
  • подвижността
  • бързината
  • работата с крака
  • издръжливост

Игра на ластик 1
3) НАРОДНА ТОПКА е детска игра на открито, при която играчите се опитват да уцелят с топка други играчи и да избегнат да бъдат уцелени. Има различни варианти на играта, едни от които са голямата и малката народна топка.

Играе се от 4, 6, 10 и повече участника, които се разделят на два отбора. Всеки отбор избира свой „консул“ и заема предварително уточнената половина от игралното поле. Консулите застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е да улучи и извади от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя „консул“. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговия отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището, консулът хваща и цели от чиято страна е излязла, този консул я хваща. Преди стрелба участниците трябва да прехвърлят един или три пъти (да си подават топката с „консула“). След това топката се пуска по земята не много силно и се оставя да премине през цялото поле на противника. Който я докосне, излиза от игра или се брои точка за противниковия отбор. След като всички играчи от даден отбор са уцелени и са извън полето, се избира един от уцелените да е консул, а консулът влиза в полето. Играта приключва, когато и консулът е уцелен.

Народна топка

4) ТОПЧЕТА: Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

6) СТРАЖАРИ И АПАШИ: Играе се от 4 и повече деца. Избира се едно дете, което брои до десет със затворени очи. Другите деца си избират произволно по един предмет, които се трупа пред този, който брои, без той да вижда кой какъв предмет е дал. Неговата роля е да определи безпристрастно кое дете да е апаш и кое стражар, възоснова на предметите пред него. В купчината от предмети има един предмет, който е определен и за него от едно от другите деца, за да може и той да се включи в един от отборите. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това стражарите търсят апашите и като ги намерят се гонят. Когато ги хванат казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкат ги. Апашите са си измислили изкуствена и истинска парола. Те трябва да казват на стражарите истинската парола.

Забавлявайте се и играйте – припомнете си детството!

източник: www.momichetataotgrada.com

Posted in Игри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *