Дневникът на Зодия Овен

Докато не се роди дъщеря ми не вярвах в зодии… Но такъв овен просто Н-Я-М-А!
Ако не беше по-големият ми син, който е толкова спокоен и НеИнатлив още от бебе, щях да си помисля, че бъркаме жестоко във възпитанието на дъщерята…:-)
По принцип има и нещо друго – второто дете обикновено се доказва в семейството и оттам се стреми да бъде в центърa на вниманието посредством всякакви средства, но второ дете – Овен наистина е нещо като дете – цунами в семейството. За трето дете-овен дори не ми се мисли какво е. Там родителите отдавна си боядисват косите, а бабите и дядовците се молят горещо да не звънне телефона и да не ги извикат да гледат децата…:-) Това е в кръга на майтапа разбира се… всички баби и дядовци обожават внучетата си… особено ако слушат, нали?
Тук ще водя нещо като дневник-блог на моето малко Овенче, което всеки ден ме изумява със своя инатлив характер. Ще се радвам ако и други родители споделят своите случки и решения с тези всекидневни борби.
Ади скоро ще стане на 6 годинки и инатът й расте ежедневно заедно с нея… мъжът ми още отсега побелява при мисълта за тенейджърските й години… Искрено се надяваме да канализираме ината й в спорта и да проявява там своя упорит характер – в положителна посока разбира се. Не ни се иска треньорката да й каже „Направи това и това“, а тя да се фръцне и да каже „Няма!„…:-)
Ако бях започнала да си записвам подобни истории от раждането вече щях да пиша трети том, но и от сега да го започна, си мисля, че ще напиша доста материал и ще й е интересно след време да чете за какви глупости се е сърдила и ревала като магаре.
И така започвам …

Събота сутрин… случка с миене на зъби

Както знаете сутрин със ставането от леглото децата (поне повечето) отиват в банята за да се измият и следва преобличане и закуска.

Да, ама не! Това важи за братчето й Стефчо, но не и за Ади… Госпожицата решава, че не й се стои права в банята да си мие зъбите. Е няма как да седне и да се мие седнала над мивката ( може би трябва да й купя висок стол, тип щъркел, за да си мие зъбите седнала…:-) …има да почака) И такааа, следва лигаво мрънкане „не ми се мие правааа… уморена съъъм“ и леко повишаване на тона от моя страна с въпроса „ Ще си миеш ли зъбите или не?“ Следва демонстративно излизане от банята с рев, който се засилва и се понася с леки стъпки към всекидневната на дивана… аааа-а-а, не…

Няма да започваме уикенда с рев за глупости рано сутрин, докато приготвям закуската… Хващам я за ръчичка и я закарвам в спалнята… там да си пореве и да си помисли, аджеба и защо реве… защото вече със сигурност е забравила „голямата безумна причина“. Тя ляга на леглото и се завива през глава… следва 10 минутно затишие, защото като е завита през глава, не се чува как се дере заглушително под завивката от съседната стая. След като се поумори от сутрешния РЕВ за „добро утро“ се чува едно сърцераздирателно МАААМАААААА… аз отивам при нея, гушкаме се, целуваме се и отиваме покорно да си измие зъбките в банята.

Права! УРА!

1:0 за мен днес. И така… защо да е лесно, като може да е трудно… през това време синът ми вече приключва със закуската. След 5 минути вече всичко е забравено, няма сърдити, няма и неизмити.

През всичките тези години дъщеричката ми може да напълни голям басейн с крокодилски сълзи породени от такива ситуации. Тежко детство! 😊

Posted in Възпитание, Деца, Обща тематика, Отглеждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *