Детски Стихчета

Детски Стихчета

КАК ОБИЧАМ ДА Е ЛЯТО

Юлско слънце като злато
пак блести!
Как обичам да е лято!
Ами ти?

Над морето синьо ято
да лети!
Как обичам да е лято!
Ами ти?

Утрото да е богато
със мечти!
Как обичам да е лято!
Ами ти?

автор: Ангелина Жекова

***

ОТМЪЩЕНИЕ

Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее.
Татко пък да каже стихче подир нея.
Ако моите гости ги похвалят: ,,Браво! “ ,
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най – най – смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща.
Зъбките да мият и след миг да лягат.
Точно тъй! Да лягат и да спят вед-на-га!!!

автор: Виктор Самуилов

***

ВИНОВНИЯТ ДЯДО

Къпех се в банята.
Но за беля, бялата вана внезапно преля!
Ширна се в хола не вир – язовир.
Мъкна легени. Попивам с пешкир…
– Дядо бе, трябваш ми! Дядо-ооо, къде си?
Той телевизия гледа унесен.
Дядо не чува.
Шуртят водопади…
Как да не кажеш:
– Виновен е дядо!
автор: Виктор Самуилов

***

СЛЪНЦЕТО И РОСИ

Тича вън с крачета боси
и на Слънчо вика Роси:
– Слънце, Слънчице горещо,
спри се да те питам нещо.
Вкъщи баба, мама, татко
ме наричат СЛЪНЦЕ СЛАДКО.
Хайде, Слънце, погледни ме!
Как е твойто златно име?
Аз съм Слънце, ти какво си?
Може би пък ти си Роси?!

автор: Ангелина Жекова

***

ДВЕТЕ ТЕМИ

Искам куче да ми вземат.
Мама пък не ще:
– Престани със тая тема,
ама че дете!

Друга тема аз си нямам:
– Котенце поне!…
Ала темата на мама
е да казва: „Не!“

автор: Виктор Самуилов

***

СМЕШКА

Трябва да разсмея мама!
Затова без много думи
влизам в нейната пижама,
изпопръсквам се с парфюми.
И за крем, и грим се сещам –
ставам истински Палячо…

Влиза мама. Чудно нещо:
вместо да се смее – плаче.

автор: Виктор Самуилов

***

ЛОШИЯТ МОЛИВ

С този молив вече час
страшно се измъчих аз!
С мама — зайчета рисува,
с мен — на глупав се преструва.
Драска някакви черти,
криви колела върти…

Щом си мисли, че съм малка,
ще рисувам с химикалка!

автор: Ангелина Жекова

***

КОТЕ НЕМАРЛИВО

Котенцето мило зъбките не мило.
Бяха чисто бели – днес са пожълтели!
Кътниче немито го боли пробито.
То боли, обаче как да се оплаче?
Четката му нова, пастата – готова!
Котенцето сиво си е немарливо.

автор: Атанас Цанков

***

ХИТРОТО МИШЛЕ

Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.
Първо двенки-тринки,
после читиринки.
Пълната торбичка
станала мъничка!
Най-подире празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала горката!
А мишлето хитро
скрило се зад скрина,
цяла зима яло,
скачало и пяло.

автор: Веса Паспалеева

***

Posted in Деца, Стихчета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *